Новият софийски трамвай даде фира

"Тоя трамвай вече стана медийна звезда." Това бяха думите които чух някъде около мен докато изваждах фотоапарата, за да снимам новата машина на СКГТ. Правя първи кадър и точно тогава някаква баба претича пред трамвая, който спря рязко за да не я бутне:

Приготвям се да снимам отново. Получи по-добра снимка:

Обаче трамвая си седи и не помръдва. "О.К. де, вече може да тръгваш" - проговори вътрешният ми глас. Въпреки това трамвая си седи на релсите. Отвътре излезна един от ватманите, нещо по телефона говори, а същвременно бул. Васил Левски си остава запушен от новото превозно средство. Малко се разочаровах, че широкия обектив го оставих вкъщи, но въпреки това направих няколко кадъра на ситуацията. На всичко отгоре откъм СУ пристигна и линейка. Не успях да се начудя как шофьора успя да я прекара между скелето на сградата и трамвая. В крайна сметка след 5-10 минути успяха отново да подкарат мотрисата.

Истини

Разни

Само преди ден няколко неща ми направиха особено впечатление:

Една кола беше паркирала на трамвайните релси. Казвам паркирала - понеже шофьора не беше вътре, но явно демонстрираше че принадлежи на групата хора които си мислят че включените аварийни ти дават възможност да правиш каквото си искаш. Колоната трамваи и коли образувана зад колата...майка плаче...

Един гълъб си кълвеше боровинки от една сергия на пазарчето за плодове и зеленчуци на Графа.

За мое нещастие ми се наложи да посетя един от клоновете на ДСК понеже си изгубих студентската ISIC карта, която е вързана и като дебитна карта към банката. Там нещата май никога няма да се променят - 1 работи, 2-ма го гледат. Резултатът е: 3-ма човека стоим половин час в банката и няма кой да ни обслужи.

Култура @ СКГТ

94. Обстановката е обичайната - крак до крак. Аз съм правостоящ. Прави до мен стоят и едно момиче - отляво, и един дядо - отдясно. На семинарията жената намираща се на седалката точно до мен се изправя и се приготвя да слиза. По принцип като има възрастни хора до мен им отстъпвам да седнат. Обаче в случая ситуацията се развива по следния начин: аз съм в най-изгодна позиция да заема освободеното място, но в момента когато жената стана от седалката усещам как момичето отляво започва да ме бута в желанието си да ме изпревари. О.К. - викам си, тъй и тъй не изгарям от желание да седна. Е да ама и дядото, усетил намерението на момичето, почва да ме бута зверски отдясно да не би случайно да се мине ако остане прав още 2 спирки. В крайна сметка успява да ни измести и сяда доволно, хилейки се дебилно. Въпросът е: как ще ги стигнем? А в Испания например възрастните не искат да им отстъпваш място. Дори веднъж се случи да отстъпя място на една баба и тя взе че ми се развика нещо. По-късно сестра ми ми обясни, че по този начин съм я бил обидидил че изглеждала много стара.

Мечо в трамвая

Като гледам как се е каширал, май без билет се вози.

Патриотизъм @ СКГТ

Моля, платете си глобата.

Сряда следобед. Прибирам се с автобуса към студентски, седейки на любимото си място - най-задната седалка до прозореца - и се наслаждавам на спокойния трафик. След няколко спирки, на семинарията до мен сядат момче и момиче. Държат се за ръце, така че предполагам че са хм, гаджета. На същата спирка се качва и един представител на част от най-презрените според мен хора в столицата - контролите по градския транспорт.

Контролата е мъж, на възраст около 45-50 години. Държи се културно и проверява внимателно пътниците. Върви с разкопчано яке, което въпреки всичко скрива 90% от синия елек, който по принцип трябва да се вижда. Тук-там се забелязва баджа, който ту се показва, ту се скрива в тесния процеп. Навън е студено, вятърът щипе лицата. Решавам че не е уместно да му правя забележка и си показвам картата. Момчето и момичето до мен обаче нямат билети. Момичето вади портмонето си и му подава 7 лева. В замяна получава билета си за нередовен пътник. Момчето обаче отказва да му плати. Отказва и да слезе от автобуса. Мъжа го гледа укорително и му говори:
- И какво сега...Вместо ти като кавалер да платиш и двете глоби, става така че приятелката ти си плаща, а ти не искаш.
Момчето не отговаря нищо. Този път мъжа се обръща към момичето:

- Наближава 14 февруари. Ще го накараш да те заведе на много красиво място и ще искаш той да плати абслютно всичко. Задето днес не си плати глобата, а и твойта също.

The Limbo Dance

...или как да слизаме от 94 без да докоснем лентата. Благодарим ти, другарю Путин, че ни припомни този забавен танц.